''Аз съм европеец в Брюксел, иракчанин в Багдад, босненец в Сараево. И това не са идентичности, които се самоизключват. За да влияеш на световния мир, трябва да можеш да говориш на всеки език.“
Десетилетия наред след Втората световна война турската външна политика изглежда елементарна: участие в НАТО, подкрепа за Запада срещу комунистическия Изток, желание за присъединяване към общия европейски пазар. Цели поколения турци израстват с убедеността, че родината им е заобиколена от врагове. Нещо повече - в Анкара се гледа на околните страни като на откраднати земи, бивши османски територии, готови вероломно да нападнат империята. Затова Турция, макар и слаба икономически, поддържа огромна за мащабите си военна сила.
Още с встъпването си на власт през 2002 г. премиерът Реджеп Ердоган избира да търси по-достойно място за страната. Стратегията е придобиване на икономическа мощ, съчетана с налагане на политическо и идеологическо влияние в региона. Мозъкът на това поведение, наричано „неоосманизъм“, е проф. Ахмет Давутоглу, първо личен съветник на Ердоган, а през 2009 г. поема и външното ведомство. „През 2023 г. при отбелязването на 100-годишнината на Турската република, виждам страната като пълноправен член на ЕС. Виждам я с обща със съседните държави стратегия за сигурност и активно бизнес взаимодействие. Турция ще бъде важен играч в региона, където са националните ни интереси, но и глобална сила, сред 10-те най-мощни икономики на планетата“, заявява Давутоглу след встъпването си в длъжност.
Пътят към тези амбициозни цели дребничкият и усмихнат преподавател предначертава в книгата си „Стратегическа дълбочина: международната позиция на Турция“ (2001). Едни я наричат „библия на модерна Турция”. Други - „библия на неоосманизма“.
Свят с център Анкара
От страниците й Давутоглу хвърля на бунището остарели възгледи; новият подход вади страната от праха на околностите на Европа, за да построи цял нов свят с център Анкара. Модерната турска политика се основава на схващането за „стратегическата дълбочина“ в разположението на страната върху критично важни разломи на границите на евразийския континент. Според Давутоглу географията, съчетана с историческите и културните връзки, които Турция има със страните от някогашната Османска империя, дава право на глас на Анкара по ключови въпроси на новия глобален ред. Външният министър вижда Турция като близкоизточна, балканска, кавказка, централноазиатска, средиземноморска и черноморска държава с възможност за влияние на всички тези фронтове. Затова и я включва сред групата държави, които нарича не регионални, а централни сили.
„Турция не може да бъде разбрана географски или културно, ако се разглежда като част от един-единствен регион“, пише Давутоглу. Един от основните двигатели на новата външна политика са усилията за „нулеви проблеми“ със съседите (тук по-бдителни комшии всъщност съзират турски усилия в съседните държави да се установи власт, която да е толерантна и да не създава излишни проблеми на Анкара).
„Ако искаме да спим спокойно в Анадола, трябва да направим всичко възможно хората в Босна и Херцеговина, в Сараево да спят спокойно. В Палестина, в Ирак, в Близкия изток като цяло, в Кавказ - навсякъде да има мир“, заявява Давутоглу. Този своеобразен неоосманизъм (определение, което самият той не харесва заради подозренията, които буди у съседите) не цели възстановяване на Османската империя, а реинтеграция на Турция в заобикалящата я среда - това е официалната интерпретация на професора.
Многоръка дипломация
Давутоглу се стреми да води външна политика, еднакво балансирана и към Брюксел, и към Москва, и към Техеран. Целта е регионалната доминация. Както казва американският журналист Чарли Роуз, „Турция не желае да върви на Изток или на Запад. Турция иска да се движи нагоре“.
„Аз съм европеец в Брюксел, иракчанин в Багдад, босненец в Сараево. И това не са идентичности, които се самоизключват. За да влияеш на световния мир, трябва да можеш да говориш на всеки език“, споделя Давутоглу. За един ден може да се срещне с талибани, след това с Обама, Путин и чеченски лидери. Експанзията се осъществява както с политическа подкрепа за удобните за Анкара процеси и субекти в отделните държави, така и с икономически и културен щурм. Турция е наричана „търгуваща държава“ заради симбиозата между външната политика и търговията. А турската музика, филми, спортни отбори се радват на популярност в съседни държави. Но ако се налага (както е сега в Сирия), Анкара не се колебае да включи и военния фактор - въоръжава и обучава противниците на режима на Асад.
Геостратегическа еквилибристика
Само за десетина години Давутоглу успява да претвори тази своя философска мрежа в реална политика с реални резултати. Той е редовен посетител на Западните Балкани, а страната му е основен посредник сред спорещите в Босна и Херцеговина партии. За Турция Косово е едва ли не братски санджак. Въпреки различията за Кипър кабинетите на Гърция и Турция провеждат общи заседания, а от 2007 г. двете страни са свързани с газопровод. Причината е стремежът Турция да се хареса на Брюксел, иначе Атина ще я отреже от еврочленството.
Консерватизмът на правителството, категоричната му подкрепа за палестинската кауза и посредничеството в регионалните конфликти превърнаха Турция в силен играч в Близкия изток. Страната е пример и вдъхновение за либералните елити в държавите от региона, за които тя е модел в съчетаването на ислямски ценности и човешки права в работеща демокрация. В същото време Вашингтон продължава да разчита на Турция при решаването на регионалните проблеми. Ердоган и Обама са близки приятели, Белият дом се оказа балансьорът срещу традиционно антитурския американски Конгрес.
Противоположните позиции за Сирия и историческото регионално противопоставяне не попречиха на руския премиер Дмитрий Медведев да определи Анкара „като един от нашите четири най-важни партньора“. Причината е, че в периода 2002 - 2010 г. търговският обмен между двете държави се е увеличил от 5 на 30 млрд. долара.
Турция с основание вижда себе си като хегемон. Затова не е чудно, че очаква от ЕС отношение като към стратегически партньор, а не обикновен кандидат. Но тромавият процес и дискусиите дали всъщност страната принадлежи към европейското семейство направиха общественото мнение край Босфора по-подозрително към Брюксел. Всъщност колкото по-могъща става новата регионална сила, толкова повече са и турските съмнения дали всъщност членството в ЕС вече има значение.
.................................................................
Наричат го Кисинджър от Босфора
Изключителната значимост на книгата „Стратегическа дълбочина“ спечели на Давутоглу прозвището Кисинджър от Босфора. През 2011 г. сп. „Форин полиси” го нарежда на седмо място в списъка си на 100-те глобални мислители. Роден е на 26 февруари 1959 г. в Ташкент, провинция Коня. Завършва немска гимназия в Истанбул. Учи международни отношения в Босфорския университет, през 1999 г. става професор във висшето училище в Мармара. В „Стратегическа дълбочина“ е описана неговата теория, която по-късно се превръща в политика на държавата. Тя е проста: Турция е разположена едновременно в Европа и Азия, граничи с Балканите, Кавказ и Близкия изток, има влияние в Централна Азия. Тази стратегическа дълбочина плюс военноикономическата мощ й дава възможност да се превърне в глобална сила. Съпругата на Давутоглу е лекар. Двамата имат четири деца.
.................................................................
За него България е вратата към Европа
„Ние виждаме България не само като съсед, но и като врата в транспортната и енергийната сфера и в икономическите отношения с Европа. Турция също е врата, по-голяма, към Близкия изток и Средиземноморието“, заяви преди седмица Ахмет Давутоглу по време на среща с българския си колега Кристиан Вигенин в Анкара.
Диалогът през последните години доведе до уреждането на много стари търкания, през 1999 г. бяха решени граничните проблеми по река Резовска. Икономическите отношения бележат възходяща тенденция, като Турция е на трето място в българския износ (с 8,5% от общия износ) и на седмо като вносител (с 4,8% от импорта).
Продължават да са нерешени важните за България казуси с екзархийските имоти и връщането на собствеността на тракийските бежанци. Прибави се и нов проблем - бежанците, които Турция на порции направо „пробутва“ на България.
(в. Преса, печатно издание, брой 298 (649 от 01 ноември 2013)
Hiç yorum yok:
Write yorum